14.08.2007 г., 10:53

Отново живея

762 1 7
Аз ти казах за другия,
ти ми прости.
За любовта си мислех - изгубих я,
живеех в толкова лъжи.
Преди всеки мой ден минаваше
в болка и самота.
А ти не осъзнаваше,
че до теб стои коварна жена.
Много пъти си играех
с твойте чувства и мечти.
И доста често си мечтаех,
да видя в очите ти сълзи.
И ето, най-накрая се случи,
ти разбра каква съм аз.
Любовта си заключи,
освободи я от моята власт.
Аз се почувствах нищожна -
дяволско същество.
Все едно произхождам
от най-нисшето същество.
Най-накрая разбрах какво е да обичам,
беше късно за разкаяние.
Не, не искам да се вричам,
а и Бог не би ми дал покаяние.
Аз ти казвам:"Прощавай",
но ти ме спираш с ръка.
Моля те, не ме съжалявай -
още повече се чувствам нищожна жена.
Но ти ме целуваш.
Спираш дъха ми с уста.
И сякаш будна сънувам,
и живота ми започва отсега.



                                                             2005г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...