10 апр. 2014 г., 17:05

Отново на земята

1.2K 0 16

Отново на земята

 

Безброй „обичам те“ и… тишина.

Затворих себе си отново в тъмнина.

Облякох черните одежди

и мъдро сключих вежди!

Безброй въпроси си зададох,

изглежда себе си предадох…

Помислих… Мъничко поплаках,

осъзнавайки, че дълго поизчаках!

Чакането беше мъчно, трудно,

но аз неистово се борех до абсурдно!

Борбата бе със себе си предимно,

придобивайки характер до интимно!

Любовната заблуда до полуда

накара ме да вярвам! Луда!

Че има ли любов такава едностранна

и болка да ме мъчи непрестанна?!

С  безброй „обичам те“ приключих,

сърцето мое пак заключих!

Ключът ще пазя от самата мен

до някой си несъществуващ ден!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манипулирам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ама вярно си е луда, Миленка! И защото търпи като животно, и защото пак е готова да се жертва
  • Благодаря, Миночка. Трябва да умеем да се усмихваме, въпреки болката, нали?!
  • Днес определено се развеселих,едно от непринудените коментари,второ от ентусиазма,да накажеш лирическата!Харесах и те поздравявам.
  • Хубави прозрения за себе си, си направила, М!

    Поздрав!
  • Благодаря,Той

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...