Отново на земята
Отново на земята
Безброй „обичам те“ и… тишина.
Затворих себе си отново в тъмнина.
Облякох черните одежди
и мъдро сключих вежди!
Безброй въпроси си зададох,
изглежда себе си предадох…
Помислих… Мъничко поплаках,
осъзнавайки, че дълго поизчаках!
Чакането беше мъчно, трудно,
но аз неистово се борех до абсурдно!
Борбата бе със себе си предимно,
придобивайки характер до интимно!
Любовната заблуда до полуда
накара ме да вярвам! Луда!
Че има ли любов такава едностранна
и болка да ме мъчи непрестанна?!
С безброй „обичам те“ приключих,
сърцето мое пак заключих!
Ключът ще пазя от самата мен
до някой си несъществуващ ден!
© Манипулирам All rights reserved.
Ама вярно си е луда, Миленка! И защото търпи като животно, и защото пак е готова да се жертва 
