25 февр. 2006 г., 19:59

Отново сам...

Поэзия

1.1K 0 6

Отново сам,
захвърлен от света като ненужен отпадък,
отново сам,
бягащ от себе си...
свиканах с това.

Потънах във болка,
и виках, крещях и се молих аз за промяна,
потънах във болка,
но нямаше кой да ме чуе...
свикнах с това.

Забравих да чувствам -
нямаше смисъл аз да усещам омразата
забравих да чувствам,
станах безличен...
свикнах с това.

Днес се събудих,
осъзнах, че вече не дишам, не живея;
днес се събудих,
разбрах за смъртта си...
свиканах с това.

Бях свикнал преди,
не ми пречеше моята смърт,
не исках да се боря със нея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zlati_ival (Златка Вълкова)

С ЛОШОТО ЧОВЕК НИКОГА НЕ СВИКВА. САМО ГО ПРИЕМА КАТО ЕТАП ОТ ЖИВОТА СИ. ПОДСЪЗНАНИЕТО ВИНАГИ ОЧАКВА ПРОМЯНА И ТО ПОЛОЖИТЕЛНА. ПОЖЕЛАВАМ ТИ ГО! СТИХОВЕТЕ ТИ СА СИЛНИ. ОТ МЕН - 6+

2006-04-29T20:24:59+03:00
limmon4e (Жеже)

най-страшно е ко гато разбереш,че е умряла душата ти!

Ужасно чувство наисина!

2006-04-02T01:17:26+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Съживи сърцето си,не свиквай с болката,напротив - отпрати я и отново се усмихни на живота!!!

2006-02-26T00:00:26+02:00
SweeTy (Цвети)

Страшно много ми харесва, можеби защото точно описва начина по който се чувствам.

2006-02-25T22:29:04+02:00
SweeTy (Цвети)

Страшно много ми харесва, можеби защото точно описва начина по който се чувствам.

2006-02-25T22:28:57+02:00