25.02.2006 г., 19:59

Отново сам...

Поезия

1.1K 0 6

Отново сам,
захвърлен от света като ненужен отпадък,
отново сам,
бягащ от себе си...
свиканах с това.

Потънах във болка,
и виках, крещях и се молих аз за промяна,
потънах във болка,
но нямаше кой да ме чуе...
свикнах с това.

Забравих да чувствам -
нямаше смисъл аз да усещам омразата
забравих да чувствам,
станах безличен...
свикнах с това.

Днес се събудих,
осъзнах, че вече не дишам, не живея;
днес се събудих,
разбрах за смъртта си...
свиканах с това.

Бях свикнал преди,
не ми пречеше моята смърт,
не исках да се боря със нея...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

zlati_ival (Златка Вълкова)

С ЛОШОТО ЧОВЕК НИКОГА НЕ СВИКВА. САМО ГО ПРИЕМА КАТО ЕТАП ОТ ЖИВОТА СИ. ПОДСЪЗНАНИЕТО ВИНАГИ ОЧАКВА ПРОМЯНА И ТО ПОЛОЖИТЕЛНА. ПОЖЕЛАВАМ ТИ ГО! СТИХОВЕТЕ ТИ СА СИЛНИ. ОТ МЕН - 6+

2006-04-29T20:24:59+03:00
limmon4e (Жеже)

най-страшно е ко гато разбереш,че е умряла душата ти!

Ужасно чувство наисина!

2006-04-02T01:17:26+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Съживи сърцето си,не свиквай с болката,напротив - отпрати я и отново се усмихни на живота!!!

2006-02-26T00:00:26+02:00
SweeTy (Цвети)

Страшно много ми харесва, можеби защото точно описва начина по който се чувствам.

2006-02-25T22:29:04+02:00
SweeTy (Цвети)

Страшно много ми харесва, можеби защото точно описва начина по който се чувствам.

2006-02-25T22:28:57+02:00