1 сент. 2009 г., 00:27

Отново ще владеем заедно света (на моите съученици)

1.2K 0 3

 

 


Отива си със вас последната усмивка,

както тръгна си и топлото ни лято…

Вадя пак юргана, топлата завивка

и чакам свита в него зимата, когато,


премръзнала до кости, студа аз ще преборя,

за да стигна някак пролетта,

със спомен светъл очите ще затворя

и наивно ще протегна пак към вас ръка…


И за миг - откраднат - пак ще бъдем всички,

ще се смеем шумно на поредната шега,

хванали се здраво за ръчички -

отново ще владеем заедно света!

 


П.П: Посвещавам го на моите съученици -12 "Д" клас на МГ "К. Величков" гр. Пазарджик, випуск 2010! С пожелания за много успехи в живота занапред!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...