1 sept 2009, 0:27

Отново ще владеем заедно света (на моите съученици)

  Poesía » Otra
1.2K 0 3

 

 


Отива си със вас последната усмивка,

както тръгна си и топлото ни лято…

Вадя пак юргана, топлата завивка

и чакам свита в него зимата, когато,


премръзнала до кости, студа аз ще преборя,

за да стигна някак пролетта,

със спомен светъл очите ще затворя

и наивно ще протегна пак към вас ръка…


И за миг - откраднат - пак ще бъдем всички,

ще се смеем шумно на поредната шега,

хванали се здраво за ръчички -

отново ще владеем заедно света!

 


П.П: Посвещавам го на моите съученици -12 "Д" клас на МГ "К. Величков" гр. Пазарджик, випуск 2010! С пожелания за много успехи в живота занапред!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...