Отива си със вас последната усмивка,
както тръгна си и топлото ни лято…
Вадя пак юргана, топлата завивка
и чакам свита в него зимата, когато,
премръзнала до кости, студа аз ще преборя,
за да стигна някак пролетта,
със спомен светъл очите ще затворя
и наивно ще протегна пак към вас ръка…
И за миг - откраднат - пак ще бъдем всички,
ще се смеем шумно на поредната шега,
хванали се здраво за ръчички -
отново ще владеем заедно света! ...