Sep 1, 2009, 12:27 AM

Отново ще владеем заедно света (на моите съученици)

  Poetry » Other
1.2K 0 3

 

 


Отива си със вас последната усмивка,

както тръгна си и топлото ни лято…

Вадя пак юргана, топлата завивка

и чакам свита в него зимата, когато,


премръзнала до кости, студа аз ще преборя,

за да стигна някак пролетта,

със спомен светъл очите ще затворя

и наивно ще протегна пак към вас ръка…


И за миг - откраднат - пак ще бъдем всички,

ще се смеем шумно на поредната шега,

хванали се здраво за ръчички -

отново ще владеем заедно света!

 


П.П: Посвещавам го на моите съученици -12 "Д" клас на МГ "К. Величков" гр. Пазарджик, випуск 2010! С пожелания за много успехи в живота занапред!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...