16 мая 2012 г., 11:06

Отново спомените при мен спират

627 0 3

Отново спомените при мен спират,

незабелязано в ума ми се въртят,

отново да ме мъчат те избират –

докато другите спокойно спят.

 

Отново мислите ми открадна

през нощта тази жена красива,

пак сълза в тъмнината падна –

мъртва любов в нощта жива.

 

Отново спомените при мен спират,

тъжен в тишината с глас плача,

отново да мъчат мен намират –

докато в съня към нея крача.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тази твоя любима само може да съжалява за вас поете!
    Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Каква ли жена би наранила мъж, който може да чувства така!?! Прекрасен стих! Поздравления!
  • .......

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...