Отново спомените при мен спират,
незабелязано в ума ми се въртят,
отново да ме мъчат те избират –
докато другите спокойно спят.
Отново мислите ми открадна
през нощта тази жена красива,
пак сълза в тъмнината падна –
мъртва любов в нощта жива.
Отново спомените при мен спират,
тъжен в тишината с глас плача,
отново да мъчат мен намират –
докато в съня към нея крача.
© Никица Христов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
