Съдбата ли живота ни излъгала
все с празни обещания горчи?
Тъгата ми от младостта е в ъгъла,
китарата разстроена мълчи:
О, спомен мой, не страдай, не плачи!
Излез от стаята на тишината!
С надежда дните идни облечи,
за да пребъде вярата пресвята!
И песента любовна, недопята,
отново със сърцето си запей!
И струните настроени в душата
ще следват порива на горд Орфей. ...