Отново със сърцето си запей

Poetry » Strict forms

943 0 0

Съдбата ли живота ни излъгала

все с празни обещания горчи?

Тъгата ми от младостта е в ъгъла,

китарата разстроена мълчи:

О, спомен мой, не страдай, не плачи!

Излез от стаята на тишината!

С надежда дните идни облечи,

за да пребъде вярата пресвята!

И песента любовна, недопята,

отново със сърцето си запей!

И струните настроени в душата

ще следват порива на горд Орфей.

От любовта най-нежната балада

във мрака ще разчувства даже ада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0