Отново със сърцето си запей

Poetry » Strict forms

936 0 0

Съдбата ли живота ни излъгала

все с празни обещания горчи?

Тъгата ми от младостта е в ъгъла,

китарата разстроена мълчи:

О, спомен мой, не страдай, не плачи!

Излез от стаята на тишината!

С надежда дните идни облечи,

за да пребъде вярата пресвята!

И песента любовна, недопята,

отново със сърцето си запей!

И струните настроени в душата

ще следват порива на горд Орфей.

От любовта най-нежната балада

във мрака ще разчувства даже ада.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0