27 окт. 2010 г., 20:37

Отново заедно

855 0 0

Дали моят стих ти помогна -
да се изправиш отново на крака.
Или молитвите към Бога,
които отправях през нощта?

Дали с тях успях да върна
в очите ти радостта?
Ела, приятелко, да те прегърна,
победила с усмивка болестта.

Прости ми, че не бях там,
за да те държа за ръка.
Вяра и надежда не можах да ти дам -
прости ми, приятелко с ангелска душа.

Радвам се, че те виждам край мене,
усмихната както преди.
Всичко бих дала за тебе,
всичко и живота си дори.

Посветено на М.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...