27.10.2010 г., 20:37

Отново заедно

849 0 0

Дали моят стих ти помогна -
да се изправиш отново на крака.
Или молитвите към Бога,
които отправях през нощта?

Дали с тях успях да върна
в очите ти радостта?
Ела, приятелко, да те прегърна,
победила с усмивка болестта.

Прости ми, че не бях там,
за да те държа за ръка.
Вяра и надежда не можах да ти дам -
прости ми, приятелко с ангелска душа.

Радвам се, че те виждам край мене,
усмихната както преди.
Всичко бих дала за тебе,
всичко и живота си дори.

Посветено на М.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Бобойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...