Отпиващи греховни страсти
Тишина, единствено лъчите лунни
се плъзгат между къщите почиващи,
надничат през прозорците им тъмни
от гледката през тях отпиващи.
Те виждат влюбените как събират сили
след сливането, в сладостна умора,
и може би самите те ефирни, лекокрили,
завиждат ни и искат да са хора...
Преди зората най е непрогледно,
най-тайнствено е, даже леко страховито.
Луната сякаш свети за последно,
а тишината слива се с звездите.
Но ражда се зората и се будят
заспалите - това е кръговрат.
Невидими звездите там са, бдят,
над всички в многоцветния ни свят.
До нова нощ, когато пак изгрели
под лунния си благослов,
за нова глътка страст пак зажаднели
от чувства, сласт и огнена любов...
05.07.2014.
Георги Каменов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
