7 июл. 2007 г., 11:47

Отплата

601 0 0

 

ОТПЛАТА

 

Приех те както трябваше – открито.

Разголих си душата и сърцето си.

Реших, че пътя щом ще ти проправям,

аз трябва цялата да бъда себе си.

Какво получих във замяна? -

омраза, хули и нападки.

Защо старах се към промяна?!

И... пак останах неразбрана.

Защо ли вярвам във доброто,

което всеки притежава!?

Взе връх у теб, безкрайно, злото,

което пагубно ранява.

Сега е късно да прощавам –

това е много свято нещо.

Не съм светица. Продължавай

вървенето напред – по-вещо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...