ОТПЛАТА

Приех те както трябваше – открито.

Разголих си душата и сърцето си.

Реших, че пътя щом ще ти проправям,

аз трябва цялата да бъда себе си.

Какво получих във замяна? -

омраза, хули и нападки.

Защо старах се към промяна?!

И... пак останах неразбрана.

Защо ли вярвам във доброто,

което всеки притежава!?

Взе връх у теб, безкрайно, злото,

което пагубно ранява.

Сега е късно да прощавам –

това е много свято нещо.

Не съм светица. Продължавай

вървенето напред – по-вещо!