7.07.2007 г., 11:47

Отплата

599 0 0

 

ОТПЛАТА

 

Приех те както трябваше – открито.

Разголих си душата и сърцето си.

Реших, че пътя щом ще ти проправям,

аз трябва цялата да бъда себе си.

Какво получих във замяна? -

омраза, хули и нападки.

Защо старах се към промяна?!

И... пак останах неразбрана.

Защо ли вярвам във доброто,

което всеки притежава!?

Взе връх у теб, безкрайно, злото,

което пагубно ранява.

Сега е късно да прощавам –

това е много свято нещо.

Не съм светица. Продължавай

вървенето напред – по-вещо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...