3 нояб. 2019 г., 15:25

Отпътувала

596 0 0

Тя е необяснимо щастлива тъга,

с очи приковаващи, поглед особен.

Вълните газеща или далеч от брега,

сякаш в морето се взира в очакване

нещо изгубено, някой да се върне от там

и да я отведе най-сетне със себе си.

 

Тя е отсъствие, пълно с копнеж

и без думи ти описва отдаденост

Поражда желание да бъдеш любов

с онази вярност до лудост, мечтание.

Да бъдеш онзи очакван, жадуван

ти се иска, света да обърнеш...

Но не си.

И си обречен още на тръгване.

А тя е тук, но далеч отпътувала.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...