3 нояб. 2019 г., 15:25

Отпътувала

597 0 0

Тя е необяснимо щастлива тъга,

с очи приковаващи, поглед особен.

Вълните газеща или далеч от брега,

сякаш в морето се взира в очакване

нещо изгубено, някой да се върне от там

и да я отведе най-сетне със себе си.

 

Тя е отсъствие, пълно с копнеж

и без думи ти описва отдаденост

Поражда желание да бъдеш любов

с онази вярност до лудост, мечтание.

Да бъдеш онзи очакван, жадуван

ти се иска, света да обърнеш...

Но не си.

И си обречен още на тръгване.

А тя е тук, но далеч отпътувала.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...