3.11.2019 г., 15:25

Отпътувала

593 0 0

Тя е необяснимо щастлива тъга,

с очи приковаващи, поглед особен.

Вълните газеща или далеч от брега,

сякаш в морето се взира в очакване

нещо изгубено, някой да се върне от там

и да я отведе най-сетне със себе си.

 

Тя е отсъствие, пълно с копнеж

и без думи ти описва отдаденост

Поражда желание да бъдеш любов

с онази вярност до лудост, мечтание.

Да бъдеш онзи очакван, жадуван

ти се иска, света да обърнеш...

Но не си.

И си обречен още на тръгване.

А тя е тук, но далеч отпътувала.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...