Отпътувала

Тя е необяснимо щастлива тъга,

с очи приковаващи, поглед особен.

Вълните газеща или далеч от брега,

сякаш в морето се взира в очакване

нещо изгубено, някой да се върне от там

и да я отведе най-сетне със себе си.

Тя е отсъствие, пълно с копнеж

и без думи ти описва отдаденост

Поражда желание да бъдеш любов

с онази вярност до лудост, мечтание.

Да бъдеш онзи очакван, жадуван

ти се иска, света да обърнеш...

Но не си.

И си обречен още на тръгване.

А тя е тук, но далеч отпътувала.