21 янв. 2008 г., 20:00

Отражение

832 0 10

 

Не искам да съм мъртва във сандък,

над мен покров от пръст да има,

от тежестта надолу да се слягам,

камъни да ме притискат

и тялото ми да се разпада!

 

Искам чрез огъня да бъда мъртва!...

Да съм прах,

разпръснат над вълните във Бургас,

със пяната докоснала брега,

да търся брод към Хоризонта!

 

Където любовта, която съм посяла,

ще жъне плод

в сърцето на разтворената мида!

И ще съм седеф и раковина,

в които слънцето се отразява!

За да знаят всички, че съм жива!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Женина Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....