21.01.2008 г., 20:00

Отражение

847 0 10

 

Не искам да съм мъртва във сандък,

над мен покров от пръст да има,

от тежестта надолу да се слягам,

камъни да ме притискат

и тялото ми да се разпада!

 

Искам чрез огъня да бъда мъртва!...

Да съм прах,

разпръснат над вълните във Бургас,

със пяната докоснала брега,

да търся брод към Хоризонта!

 

Където любовта, която съм посяла,

ще жъне плод

в сърцето на разтворената мида!

И ще съм седеф и раковина,

в които слънцето се отразява!

За да знаят всички, че съм жива!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...