21.01.2008 г., 20:00

Отражение

831 0 10

 

Не искам да съм мъртва във сандък,

над мен покров от пръст да има,

от тежестта надолу да се слягам,

камъни да ме притискат

и тялото ми да се разпада!

 

Искам чрез огъня да бъда мъртва!...

Да съм прах,

разпръснат над вълните във Бургас,

със пяната докоснала брега,

да търся брод към Хоризонта!

 

Където любовта, която съм посяла,

ще жъне плод

в сърцето на разтворената мида!

И ще съм седеф и раковина,

в които слънцето се отразява!

За да знаят всички, че съм жива!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...