21.01.2008 г., 20:00

Отражение

837 0 10

 

Не искам да съм мъртва във сандък,

над мен покров от пръст да има,

от тежестта надолу да се слягам,

камъни да ме притискат

и тялото ми да се разпада!

 

Искам чрез огъня да бъда мъртва!...

Да съм прах,

разпръснат над вълните във Бургас,

със пяната докоснала брега,

да търся брод към Хоризонта!

 

Където любовта, която съм посяла,

ще жъне плод

в сърцето на разтворената мида!

И ще съм седеф и раковина,

в които слънцето се отразява!

За да знаят всички, че съм жива!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...