Не искам да съм мъртва във сандък,
над мен покров от пръст да има,
от тежестта надолу да се слягам,
камъни да ме притискат
и тялото ми да се разпада!
Искам чрез огъня да бъда мъртва!...
Да съм прах,
разпръснат над вълните във Бургас,
със пяната докоснала брега,
да търся брод към Хоризонта!
Където любовта, която съм посяла,
ще жъне плод
в сърцето на разтворената мида!
И ще съм седеф и раковина,
в които слънцето се отразява!
За да знаят всички, че съм жива!
© Женина Богданова All rights reserved.