Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
4 сент. 2006 г., 11:20

Отражение 

  Поэзия
536 0 3
Отражение


Сред моста се спрях безработен.
Бездомно, с цигара унесен стоях –
безцелно...
и злобно, безделно самотен.
Без вяра унесен,
ръце оплел в парапета висях...
Клон от бурята скършен –
за цвете с прегоряла позлата
подслон.
Край стената, сред прашна алея
несвършен издъхна поредния ден,
пожарна развала
сред покриви пръснал, високо над мен.
Дотлея
слънчева свещ и света огледален
подпали. Потръпна ликът изкривен...
И раздърпана камея –
луната престаряла, по бельо
под мен, огледа се във мръсното сребро
на ланшни дъждове,
във градския канал събрани.
След часове, васал безпътен,
посрещам нощната надежда –
царица с поглед мътен, на перове
отбрани,
дошла сред невротични брегове
на пир да ме покани.
Да ида или не?

© Димитър Ганчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето ти още едно отражение:
    "Спят кеят,
    градът-
    немеят
    и спят.
    Спят хора...
    В простора-
    умора
    до смърт.

    Спи стаена
    пустошта,
    но простена
    в миг нощта.
    Тъй душата
    в жар се мята
    в самотата...
    Самота!"
    Виктор Юго

    Поздрав!
  • Благодаря ти, Мария!
    Благодаря ти, Гери! Тежък... не мога да се погледна с твоите очи...
    Пък и животът ни не е лек. Поздрави!
  • Ти си тежък поет. Не всичко мога да ти разбера, но повредата е в моя телевизор...
Предложения
: ??:??