Отражение

Sep 4, 2006, 11:20 AM

Poetry

512 0 3

Отражение

Сред моста се спрях безработен.
Бездомно, с цигара унесен стоях –
безцелно...
и злобно, безделно самотен.
Без вяра унесен,
ръце оплел в парапета висях...
Клон от бурята скършен –
за цвете с прегоряла позлата
подслон.
Край стената, сред прашна алея
несвършен издъхна поредния ден,
пожарна развала
сред покриви пръснал, високо над мен.
Дотлея
слънчева свещ и света огледален
подпали. Потръпна ликът изкривен...
И раздърпана камея –
луната престаряла, по бельо
под мен, огледа се във мръсното сребро
на ланшни дъждове,
във градския канал събрани.
След часове, васал безпътен,
посрещам нощната надежда –
царица с поглед мътен, на перове
отбрани,
дошла сред невротични брегове
на пир да ме покани.
Да ида или не?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

4o4ka (Румяна Димитрова)

2006-09-08T00:01:59+03:00

Ето ти още едно отражение:
"Спят кеят,
градът-
немеят
и спят.
Спят хора...
В простора-
умора
до смърт.

Спи стаена
пустошта,
но простена
в миг нощта.
Тъй душата
в жар се мята
в самотата...
Самота!"
Виктор Юго

Поздрав!
Вестин (Димитър Ганчев)

2006-09-04T21:34:34+03:00

Благодаря ти, Мария!
Благодаря ти, Гери! Тежък... не мога да се погледна с твоите очи...
Пък и животът ни не е лек. Поздрави!
ria (Гергана Иванова)

2006-09-04T17:55:04+03:00

Ти си тежък поет. Не всичко мога да ти разбера, но повредата е в моя телевизор...