3 июл. 2011 г., 18:28

Отразени 

  Поэзия
660 0 13



Думи неизказани

натежаха на небето

и то

превърна ги в сълзи.

Цяла нощ тихичко рида.

Валя, валя,

валя...

С тях

тревогата във въздуха отми,

а на сутринта,

под стихващата песен на капчука,

розата глава повдигна,

бавно

листенца алени разтвори

с капчици искрящи върху тях -

бисерчета малки,

слънчеви усмивки отразили,

чисти и ефирни

като мислите ми плуващи

към теб.

 

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??