3 jul 2011, 18:28

Отразени 

  Poesía
659 0 13



Думи неизказани

натежаха на небето

и то

превърна ги в сълзи.

Цяла нощ тихичко рида.

Валя, валя,

валя...

С тях

тревогата във въздуха отми,

а на сутринта,

под стихващата песен на капчука,

розата глава повдигна,

бавно

листенца алени разтвори

с капчици искрящи върху тях -

бисерчета малки,

слънчеви усмивки отразили,

чисти и ефирни

като мислите ми плуващи

към теб.

 

 

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??