Отричай ме...
Отричай ме, аз пак ще съществувам,
в болезнена изтръпналост - невидима
и истински до мен ще те сънувам,
ще си остана твоя, нищо че безименна.
Отричай ме, макар че се завърнах,
още по-изгубена от страховете,
а знаех, че когато те прегърна,
ще си някак си измамно във ръцете.
Отричай ме, когато съм единствена,
защото ще боли от нереалност,
молещ в слепотата си убийствена,
но ще дойде време за прощалност.
Отричай ме, защото ще загубиш
и ще бъде лесно да привикнеш,
когато в самотата си се будиш,
от моя глас спонтанно да отвикнеш.
в болезнена изтръпналост - невидима
и истински до мен ще те сънувам,
ще си остана твоя, нищо че безименна.
Отричай ме, макар че се завърнах,
още по-изгубена от страховете,
а знаех, че когато те прегърна,
ще си някак си измамно във ръцете.
Отричай ме, когато съм единствена,
защото ще боли от нереалност,
молещ в слепотата си убийствена,
но ще дойде време за прощалност.
Отричай ме, защото ще загубиш
и ще бъде лесно да привикнеш,
когато в самотата си се будиш,
от моя глас спонтанно да отвикнеш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
!
