Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
8.12.2007 г., 13:48 ч.

Отричай ме... 

  Поезия » Друга
1062 0 32
Отричай ме, аз пак ще съществувам,
в болезнена изтръпналост - невидима
и истински до мен ще те сънувам,
ще си остана твоя, нищо че безименна.



Отричай ме, макар че се завърнах,
още по-изгубена от страховете,
а знаех, че когато те прегърна,
ще си някак си измамно във ръцете.



Отричай ме, когато съм единствена,
защото ще боли от нереалност,
молещ в слепотата си убийствена,
но ще дойде време за прощалност.



Отричай ме, защото ще загубиш
и ще бъде лесно да привикнеш,
когато в самотата си се будиш,
от моя глас спонтанно да отвикнеш.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??