megans (Магдалена Василева)
108 818
24 апр. 2009 г., 18:26

Отричам се... 

  Поэзия
1887 1 12

Отричам се от Дявола.

                                            Трикратно.

Макар да съм си грешна по природа,

сърцето ми описват като златно,

а към душата - всеки знае входа...

                                                   

   Открита съм,

                             чувствителна   и пряма.

Съчувстваща, разбираща, обичаща...

Усмихната с усмивката на двама.

На утрините слънчеви приличаща.

                                                    

Но, някак си...

                  Напук на същността ми

дивеят в мене дяволи проклети,

които изкривяват личността ми

и светлото престава в мен да свети.

Потъна ли във "дяволските  фази"

превръщам се във истинско мрънкало,

способно за секунда да намрази,

отричащо, че бялото е бяло.

Разтърсващо със ярост тишината,

спокойно от уюта сътворена...

Щом дяволът ми влезне във душата,

превръщам в пепел цялата вселена.

 

А после е ужасно неприятно.

Срамувам се, че тъй съм подивяла.

За туй отричам Дявола трикратно.

(Макар че само с него май съм цяла.)

 

 

                                             

                                    

 

 

 

© Магдалена Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??