Отричам се...
Отричам се от Дявола.
Трикратно.
Макар да съм си грешна по природа,
сърцето ми описват като златно,
а към душата - всеки знае входа...
Открита съм,
чувствителна и пряма.
Съчувстваща, разбираща, обичаща...
Усмихната с усмивката на двама.
На утрините слънчеви приличаща.
Но, някак си...
Напук на същността ми
дивеят в мене дяволи проклети,
които изкривяват личността ми
и светлото престава в мен да свети.
Потъна ли във "дяволските фази"
превръщам се във истинско мрънкало,
способно за секунда да намрази,
отричащо, че бялото е бяло.
Разтърсващо със ярост тишината,
спокойно от уюта сътворена...
Щом дяволът ми влезне във душата,
превръщам в пепел цялата вселена.
А после е ужасно неприятно.
Срамувам се, че тъй съм подивяла.
За туй отричам Дявола трикратно.
(Макар че само с него май съм цяла.)
© Магдалена Василева All rights reserved.
Не се отричай, дяволита! 
