18 июн. 2008 г., 14:02

Отрова

1.4K 0 19
Познато е от древни векове
оръжие прецизно и безгрешно,
приписвано дори на богове.
С отровата било е всичко лесно.
Използвали я принцове, крале,
девойки крехки, мащехи свадливи.
Щом някой пречи - трябва да умре -
решавали жреците предвидливи.
Лечители и стари мъдреци
дори открили - може да лекува
и впрегнали и страшните бодли
в хомота на човешкото добруване.
С ръка корава огнения лек
подавали на болни и отчаяни.
От вътрешната сила на човек
зависело какъв ще бъде края.
Злокобна чаша - смърт или живот -
съдбата сляпа само ще покаже,
отново здрав или пък в хладен гроб -
и мъдрите не можели да кажат.
Стаканът взел, ще трябва да си мъж,
да не гадаеш колко ти остава.

Отровата се гълта наведнъж -
или си труп, или по-силен ставаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...