18 jun 2008, 14:02

Отрова

  Poesía
1.4K 0 19
Познато е от древни векове
оръжие прецизно и безгрешно,
приписвано дори на богове.
С отровата било е всичко лесно.
Използвали я принцове, крале,
девойки крехки, мащехи свадливи.
Щом някой пречи - трябва да умре -
решавали жреците предвидливи.
Лечители и стари мъдреци
дори открили - може да лекува
и впрегнали и страшните бодли
в хомота на човешкото добруване.
С ръка корава огнения лек
подавали на болни и отчаяни.
От вътрешната сила на човек
зависело какъв ще бъде края.
Злокобна чаша - смърт или живот -
съдбата сляпа само ще покаже,
отново здрав или пък в хладен гроб -
и мъдрите не можели да кажат.
Стаканът взел, ще трябва да си мъж,
да не гадаеш колко ти остава.

Отровата се гълта наведнъж -
или си труп, или по-силен ставаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...