Jun 18, 2008, 2:02 PM

Отрова

  Poetry
1.4K 0 19
Познато е от древни векове
оръжие прецизно и безгрешно,
приписвано дори на богове.
С отровата било е всичко лесно.
Използвали я принцове, крале,
девойки крехки, мащехи свадливи.
Щом някой пречи - трябва да умре -
решавали жреците предвидливи.
Лечители и стари мъдреци
дори открили - може да лекува
и впрегнали и страшните бодли
в хомота на човешкото добруване.
С ръка корава огнения лек
подавали на болни и отчаяни.
От вътрешната сила на човек
зависело какъв ще бъде края.
Злокобна чаша - смърт или живот -
съдбата сляпа само ще покаже,
отново здрав или пък в хладен гроб -
и мъдрите не можели да кажат.
Стаканът взел, ще трябва да си мъж,
да не гадаеш колко ти остава.

Отровата се гълта наведнъж -
или си труп, или по-силен ставаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...