18.06.2008 г., 14:02

Отрова

1.4K 0 19
Познато е от древни векове
оръжие прецизно и безгрешно,
приписвано дори на богове.
С отровата било е всичко лесно.
Използвали я принцове, крале,
девойки крехки, мащехи свадливи.
Щом някой пречи - трябва да умре -
решавали жреците предвидливи.
Лечители и стари мъдреци
дори открили - може да лекува
и впрегнали и страшните бодли
в хомота на човешкото добруване.
С ръка корава огнения лек
подавали на болни и отчаяни.
От вътрешната сила на човек
зависело какъв ще бъде края.
Злокобна чаша - смърт или живот -
съдбата сляпа само ще покаже,
отново здрав или пък в хладен гроб -
и мъдрите не можели да кажат.
Стаканът взел, ще трябва да си мъж,
да не гадаеш колко ти остава.

Отровата се гълта наведнъж -
или си труп, или по-силен ставаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...