24 янв. 2018 г., 10:02

Отрова

774 2 0

                                                      Отрова

                              

                                Ще трябва да си спомня пак

                                за змиеносеца у мене...

                                Оная пъргава торба!

                                Как пак забравих да я взема?

                                И ето ме сега - смутен,

                                пред цялото хапливо войнство!

                                Усмивката неловка - в плен

                                на костеливи орехи.Безброй са!

                                А можех чрез една змия

                                да погна тази грозна паплач...

                                Пожалих тяхната съдба!

                                За себе си - не знам да плача.

                                Сега ме мислят за Христос!

                                И даже кръста са сковали.

                                А аз съм Никой - гол и бос.

                                Не съдя ничие начало.

                                Разбирам ги и ме боли.

                                Отнех им тайничко змиите.

                                Те съскат срещу мен...Уви!

                                Отровата им ги връхлита!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...