Отрова

                                Ще трябва да си спомня пак

                                за змиеносеца у мене...

                                Оная пъргава торба!

                                Как пак забравих да я взема?

                                И ето ме сега - смутен,

                                пред цялото хапливо войнство!

                                Усмивката неловка - в плен

                                на костеливи орехи.Безброй са!

                                А можех чрез една змия

                                да погна тази грозна паплач...

                                Пожалих тяхната съдба!

                                За себе си - не знам да плача.

                                Сега ме мислят за Христос!

                                И даже кръста са сковали.

                                А аз съм Никой - гол и бос.

                                Не съдя ничие начало.

                                Разбирам ги и ме боли.

                                Отнех им тайничко змиите.

                                Те съскат срещу мен...Уви!

                                Отровата им ги връхлита!