24 ene 2018, 10:02

Отрова

780 2 0

                                                      Отрова

                              

                                Ще трябва да си спомня пак

                                за змиеносеца у мене...

                                Оная пъргава торба!

                                Как пак забравих да я взема?

                                И ето ме сега - смутен,

                                пред цялото хапливо войнство!

                                Усмивката неловка - в плен

                                на костеливи орехи.Безброй са!

                                А можех чрез една змия

                                да погна тази грозна паплач...

                                Пожалих тяхната съдба!

                                За себе си - не знам да плача.

                                Сега ме мислят за Христос!

                                И даже кръста са сковали.

                                А аз съм Никой - гол и бос.

                                Не съдя ничие начало.

                                Разбирам ги и ме боли.

                                Отнех им тайничко змиите.

                                Те съскат срещу мен...Уви!

                                Отровата им ги връхлита!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...