29 мая 2009 г., 21:38

Отровата Любов

1.1K 0 4

Под ръцете ти раждат се дюни,

завихряш ме с допир-нежност,

с усет за топлите ласки на юни,

ме даряваш с копнение-милост,

милваш ме и ме каниш в себе си,

обличаш ме с очите си кехлибар,

превръщаш ме в миг от дъха си,

треперя сякаш като пред олтар,

щом си в мен със своя дух и свят,

чувствам фибрите ни като ствол,

разцъфва сякаш общият ни цвят,

с отровата Любов сега си ме убол!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...