Под ръцете ти раждат се дюни,
завихряш ме с допир-нежност,
с усет за топлите ласки на юни,
ме даряваш с копнение-милост,
милваш ме и ме каниш в себе си,
обличаш ме с очите си кехлибар,
превръщаш ме в миг от дъха си,
треперя сякаш като пред олтар,
щом си в мен със своя дух и свят,
чувствам фибрите ни като ствол,
разцъфва сякаш общият ни цвят,
с отровата Любов сега си ме убол!
© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
