29.05.2009 г., 21:38

Отровата Любов

1.1K 0 4

Под ръцете ти раждат се дюни,

завихряш ме с допир-нежност,

с усет за топлите ласки на юни,

ме даряваш с копнение-милост,

милваш ме и ме каниш в себе си,

обличаш ме с очите си кехлибар,

превръщаш ме в миг от дъха си,

треперя сякаш като пред олтар,

щом си в мен със своя дух и свят,

чувствам фибрите ни като ствол,

разцъфва сякаш общият ни цвят,

с отровата Любов сега си ме убол!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...