Под ръцете ти раждат се дюни,
завихряш ме с допир-нежност,
с усет за топлите ласки на юни,
ме даряваш с копнение-милост,
милваш ме и ме каниш в себе си,
обличаш ме с очите си кехлибар,
превръщаш ме в миг от дъха си,
треперя сякаш като пред олтар,
щом си в мен със своя дух и свят,
чувствам фибрите ни като ствол,
разцъфва сякаш общият ни цвят,
с отровата Любов сега си ме убол!