11 дек. 2012 г., 19:38

Отровна прелест

Поэзия » Другая

1.2K 0 6

Великденският дъжд валя цял ден и цяла нощ.
Възкръсна горската поляна, наплоди стотици гъби.
Гъбарят гръб привежда, плюе в дланите си груби,
бере печурките и ги подрежда в плетен кош.

А сред печурките – красавица. С рубинен цвят
е гуглата ù, покрай тънката ù бяла шия
изящна изумрудена огърлица се вие.
Но от коварната ù прелест на човек му се завива свят.

Отровна гъбо, казва ù гъбарят, раждаш страх –
откъсна ли те – с дните си и аз ще се сбогувам.
Достатъчно от сивите печурки днес набрах,

на хубостта ти искам цялата гора да се любува.
Затуй - живей! И нека красотата съществува
далеч от лакомата паст и гладния стомах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sisi6571 (Светла Илиева)

Поздравления..!!!

2012-12-27T13:10:53+02:00
Седем (Дани Монов)

Възхитително стилен сонет
Вселената дарява с магията - красота този, който силно се нуждае от нея.И го прави с абсолютната точност на строгите си закони.Понякога не стигат няколко живота, (по)някога e ниКОГА.Но случи ли се магията и прогледнат ли сетивата човешки за нея, то е тежко изпитание.Защото."Консумацията" притежава съществото човешко,а не обратното.А красотата е надарена със своя защита за да се опази и съхрани за когото е истински нужна.Вселената знае и дава право на избор.
lessons learnt
________________________
Адмирациите ми Владин.БРАВО!

2012-12-12T22:53:12+02:00
valia1771 (Ивон)

Усмихна ме! Оригинална гледна точка!

2012-12-12T19:50:12+02:00
Самодива (Вики)

Чудесно, Влади! Има и вредни форми на красотата

2012-12-12T14:29:31+02:00
vladun (Владимир Виденов)

Благодаря, Викторе!!!

2012-12-12T12:27:40+02:00