Отровна прелест
Великденският дъжд валя цял ден и цяла нощ.
Възкръсна горската поляна, наплоди стотици гъби.
Гъбарят гръб привежда, плюе в дланите си груби,
бере печурките и ги подрежда в плетен кош.
А сред печурките – красавица. С рубинен цвят
е гуглата ù, покрай тънката ù бяла шия
изящна изумрудена огърлица се вие.
Но от коварната ù прелест на човек му се завива свят.
Отровна гъбо, казва ù гъбарят, раждаш страх –
откъсна ли те – с дните си и аз ще се сбогувам.
Достатъчно от сивите печурки днес набрах,
на хубостта ти искам цялата гора да се любува.
Затуй - живей! И нека красотата съществува
далеч от лакомата паст и гладния стомах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Виденов Все права защищены
