vladun (Владимир Виденов)
84 507
11.12.2012 г., 19:38 ч.

Отровна прелест 

  Поезия » Друга
845 0 6

Великденският дъжд валя цял ден и цяла нощ.
Възкръсна горската поляна, наплоди стотици гъби.
Гъбарят гръб привежда, плюе в дланите си груби,
бере печурките и ги подрежда в плетен кош.

А сред печурките – красавица. С рубинен цвят
е гуглата ù, покрай тънката ù бяла шия
изящна изумрудена огърлица се вие.
Но от коварната ù прелест на човек му се завива свят.

Отровна гъбо, казва ù гъбарят, раждаш страх –
откъсна ли те – с дните си и аз ще се сбогувам.
Достатъчно от сивите печурки днес набрах,

на хубостта ти искам цялата гора да се любува.
Затуй - живей! И нека красотата съществува
далеч от лакомата паст и гладния стомах.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления..!!!
  • Възхитително стилен сонет
    Вселената дарява с магията - красота този, който силно се нуждае от нея.И го прави с абсолютната точност на строгите си закони.Понякога не стигат няколко живота, (по)някога e ниКОГА.Но случи ли се магията и прогледнат ли сетивата човешки за нея, то е тежко изпитание.Защото."Консумацията" притежава съществото човешко,а не обратното.А красотата е надарена със своя защита за да се опази и съхрани за когото е истински нужна.Вселената знае и дава право на избор.
    lessons learnt
    ________________________
    Адмирациите ми Владин.БРАВО!
  • Усмихна ме! Оригинална гледна точка!
  • Чудесно, Влади! Има и вредни форми на красотата
  • Благодаря, Викторе!!!
  • Затуй - живей! И нека красотата съществува
    далеч от лакомата паст и гладния стомах.
    !
Предложения
: ??:??