Отровна прелест

Dec 11, 2012, 7:38 PM

Poetry » Other

771 0 6

Великденският дъжд валя цял ден и цяла нощ.
Възкръсна горската поляна, наплоди стотици гъби.
Гъбарят гръб привежда, плюе в дланите си груби,
бере печурките и ги подрежда в плетен кош.

А сред печурките – красавица. С рубинен цвят
е гуглата ù, покрай тънката ù бяла шия
изящна изумрудена огърлица се вие.
Но от коварната ù прелест на човек му се завива свят.

Отровна гъбо, казва ù гъбарят, раждаш страх –
откъсна ли те – с дните си и аз ще се сбогувам.
Достатъчно от сивите печурки днес набрах,

на хубостта ти искам цялата гора да се любува.
Затуй - живей! И нека красотата съществува
далеч от лакомата паст и гладния стомах.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

sisi6571 (Светла Илиева)

2012-12-27T13:10:53+02:00

Поздравления..!!!
Седем (Дани Монов)

2012-12-12T22:53:12+02:00

Възхитително стилен сонет
Вселената дарява с магията - красота този, който силно се нуждае от нея.И го прави с абсолютната точност на строгите си закони.Понякога не стигат няколко живота, (по)някога e ниКОГА.Но случи ли се магията и прогледнат ли сетивата човешки за нея, то е тежко изпитание.Защото."Консумацията" притежава съществото човешко,а не обратното.А красотата е надарена със своя защита за да се опази и съхрани за когото е истински нужна.Вселената знае и дава право на избор.
lessons learnt
________________________
Адмирациите ми Владин.БРАВО!
valia1771 (Ивон)

2012-12-12T19:50:12+02:00

Усмихна ме! Оригинална гледна точка!
Самодива (Вики)

2012-12-12T14:29:31+02:00

Чудесно, Влади! Има и вредни форми на красотата
vladun (Владимир Виденов)

2012-12-12T12:27:40+02:00

Благодаря, Викторе!!!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2012-12-11T22:22:16+02:00

Затуй - живей! И нека красотата съществува
далеч от лакомата паст и гладния стомах.
!