27 мая 2008 г., 06:02
Отровни думи
Думите, с които ме прониза,
парят още в нощите ми тихи...
Незабравата от скрина слиза
и смутено в мрака се усмихва.
Със тъга ме дебне всеки ъгъл
и разгаря охладени страсти.
Без да мисля колко си ме лъгал,
ще се гмурна в невъзможно щастие.
После дълго в дните безразлични
ще жонглирам с хвърлените думи...
Може и на смърт да се обричам,
но по устните ще те целуна,
ще отпия капка от отровата,
дето ти тъй вещо си забъркал.
Късно е да си простим отново,
но е рано любовта да свърши.
парят още в нощите ми тихи...
Незабравата от скрина слиза
и смутено в мрака се усмихва.
Със тъга ме дебне всеки ъгъл
и разгаря охладени страсти.
Без да мисля колко си ме лъгал,
ще се гмурна в невъзможно щастие.
После дълго в дните безразлични
ще жонглирам с хвърлените думи...
Може и на смърт да се обричам,
но по устните ще те целуна,
ще отпия капка от отровата,
дето ти тъй вещо си забъркал.
Късно е да си простим отново,
но е рано любовта да свърши.
© Бианка Габровска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Късно е да си простим отново,
но е рано любовта да свърши.
!!!!! -
е кво по-хубаво от хубав финал на хубаво произведение
хубаво -
Много хубав стих! А финалът...! Поздравления!
-
Як финал!
Хареса ми стихът!
Поздрави! -
! Поздрав!
-
"Късно е да си простим отново,
но е рано любовта да свърши.:
!!! -
Напълни очите ми със сълзи от вълнение.Прегръщам те,миличка!
-
Трудно си тръгва недосвършила любов!
Поздрав, Бианка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря за усещането!