Отровни думи
Думите, с които ме прониза,
парят още в нощите ми тихи...
Незабравата от скрина слиза
и смутено в мрака се усмихва.
Със тъга ме дебне всеки ъгъл
и разгаря охладени страсти.
Без да мисля колко си ме лъгал,
ще се гмурна в невъзможно щастие.
После дълго в дните безразлични
ще жонглирам с хвърлените думи...
Може и на смърт да се обричам,
но по устните ще те целуна,
ще отпия капка от отровата,
дето ти тъй вещо си забъркал.
Късно е да си простим отново,
но е рано любовта да свърши.
парят още в нощите ми тихи...
Незабравата от скрина слиза
и смутено в мрака се усмихва.
Със тъга ме дебне всеки ъгъл
и разгаря охладени страсти.
Без да мисля колко си ме лъгал,
ще се гмурна в невъзможно щастие.
После дълго в дните безразлични
ще жонглирам с хвърлените думи...
Може и на смърт да се обричам,
но по устните ще те целуна,
ще отпия капка от отровата,
дето ти тъй вещо си забъркал.
Късно е да си простим отново,
но е рано любовта да свърши.
© Бианка Габровска All rights reserved.
хубаво 
