Отровно…
Нощта пристъпва звездонога,
като млада девица ухае на свежест -
дъждовна, обещаваща много,
но криеща дълбоко своята прелест...
Отпих от нежността й тази вечер,
толкова топла и толкова твоя,
когато всеки миг на вечност е обречен
и целувката ти отдавна вече е само моя...
Когато я даряваш ти на друга,
нима не чувстваш нейната умора,
нима сърцето ти нощния ми глас не чува -
без моите устни твоята целувка е отрова. :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вечерница или Зорница Все права защищены
Чувствено....
