8 июн. 2008 г., 19:19

Отровно…

1.1K 0 6
 

 

 

Нощта пристъпва звездонога,

като млада девица ухае на свежест -

дъждовна, обещаваща много,

но криеща дълбоко своята прелест...

 

Отпих от нежността й тази вечер,

толкова топла и толкова твоя,

когато всеки миг на вечност е обречен

и целувката ти отдавна вече е само моя...

 

Когато я даряваш ти на друга,

нима не чувстваш нейната умора,

нима сърцето ти нощния ми глас не чува -

без моите устни твоята целувка е отрова. :)

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...