Отровно…
Нощта пристъпва звездонога,
като млада девица ухае на свежест -
дъждовна, обещаваща много,
но криеща дълбоко своята прелест...
Отпих от нежността й тази вечер,
толкова топла и толкова твоя,
когато всеки миг на вечност е обречен
и целувката ти отдавна вече е само моя...
Когато я даряваш ти на друга,
нима не чувстваш нейната умора,
нима сърцето ти нощния ми глас не чува -
без моите устни твоята целувка е отрова. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
Чувствено....
